На Сатурн и Юпитер буквално вали дъжд от диаманти.

През 2013 г. учените Кевин Бейнс и Мона Делицки откриват, че Сатурн и Юпитер притежават идеалните условия на „тенджера под налягане“ за създаването на диаманти. Всичко започва високо в атмосферата, където метанът бива поразен от светкавици. Тези мълнии са 10 000 пъти по-мощни от земните. Електрическият заряд разгражда газа, оставяйки след себе си облаци от черни сажди.Докато саждите падат към вътрешността на планетата, гравитацията ги тегли към зони с невероятно плътна и тежка атмосфера. На около 1000 км дълбочина налягането е толкова високо, че саждите се превръщат в графит — същият мек, сив материал, който се намира в моливите. Но пътешествието не спира дотук.Когато графитът достигне 6000 км дълбочина, температурата достига 3000 градуса, а налягането става 100 000 пъти по-силно от това на Земята. Тази смазваща сила пренарежда атомите в твърди, прозрачни диамантени кристали. Изследователите смятат, че на Сатурн може да се образуват 1000 тона диаманти всяка година, като някои достигат диаметър от един сантиметър.Тъй като диамантите са тежки, те продължават да падат към центъра на планетата като дъжд. Ядрата на тези планети обаче са толкова горещи, че диамантите в крайна сметка се разтапят. Учени от Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор“ използват мощни лазери, за да пресъздадат тези условия. Техните тестове сочат, че дълбоко в газовите гиганти твърдите диаманти вероятно се превръщат в светещо море от течен въглерод.