Древноримските гладиатори са били предимно вегетарианци, чиято диета се е състояла основно от ечемик и боб.

През 2014 г. изследователи от Медицинския университет във Виена и Университета в Берн изследват костите на 22 гладиатори, открити в гробище от II век в Ефес, Турция. Екипът използва изотопен анализ за изследване на химичните елементи в костната тъкан. Тестът показва, че бойците рядко са консумирали месо. Основните им хранения са включвали ечемик и бакла.Гладиаторите са били наричани „hordearii“, което означава „ечемикоядци“. Тази диета е била съзнателен избор за покачване на теглото. Слоят повърхностни мазнини е означавал, че гладиаторът може да бъде порязан, без да умре мигновено. Това е правело битките по-продължителни и по-зрелищни за публиката. Собствениците са искали бойците им да оцелеят, тъй като обучението им е било скъпо.Проучването открива и високи нива на стронций в костите на гладиаторите. Това предполага, че те са пиели смес от овъглена растителна пепел – напитка, действала като съвременна добавка с калций. Тя е помагала на костите им да останат здрави и да зарастват по-бързо след тренировка или бой. Римски автори като Плиний Стари също описват тази зърнена диета, доказвайки, че тези легендарни воини са разчитали на въглехидрати, а не на протеини за своята издръжливост.