Първите шоколадови блокчета са били зърнести и горчиви, защото не са били смилани достатъчно дълго, за да станат гладки.

Преди XIX век шоколадът се е консумирал предимно като напитка. През 1828 г. химикът Кунрад ван Хутен изобретява преса за извличане на мазнината (какаовото масло) от какаовите зърна. През 1847 г. компанията „J.S. Fry & Sons“ смесва тази мазнина обратно с какао на прах и захар, създавайки първите твърди блокчета.Тези ранни шоколади са се усещали като шкурка върху езика. Частиците захар и какао са били твърде големи и неравномерни, а мазнината не е била разпределена хомогенно, поради което шоколадът не се е топял лесно при телесна температура.Рудолф Линд променя това през 1879 г., когато оставя една от смесващите машини да работи цял уикенд. Тази машина, наречена „конш“ (conche), използвала тежки валяци, за да смели шоколада на микроскопични частици. Те станали по-малки от 20 микрона – размер, който човешкият език не може да усети като отделни зрънца.Дългият процес на конширане също така премахнал горчивите киселини и обвил всяка частица какао и захар в тънък слой мазнина. Така се родила гладката, топяща се текстура на съвременния шоколад.