Победителят в олимпийския маратон през 1904 г. финишира състезанието благодарение на отрова за плъхове и бренди.

Олимпийският маратон през 1904 г. се провежда в Сейнт Луис по време на гореща вълна, като температурите достигат 32 °C. Около 32-рия километър Томас Хикс започва да колабира от изтощение. Неговите треньори отказват да му дадат вода и вместо това му прилагат 1/60 грана стрихнин сулфат, смесен със сурови яйчени белтъци.Стрихнинът е химикал, който често се използва за борба с гризачи. В много малки количества той действа като стимулант на нервната система. Треньорите дават на Хикс втора доза от отровата, придружена от няколко унции бренди, за да притъпят болката му. Към края на състезанието Хикс вече халюцинира, а кожата му придобива сивкав оттенък.Хикс буквално е пренесен през финалната линия от своите треньори, докато краката му продължават да правят бегови движения във въздуха. По време на бягането той губи близо 4 килограма от теглото си и се нуждае от спешна помощ от четирима лекари. Той оцелява и получава златния медал, тъй като първият финиширал е дисквалифициран за измама (изминал е част от трасето с автомобил). Този маратон остава в историята като един от най-фрапиращите примери за опасностите от ранните форми на допинг.