Сърцето на скаридата се намира в нейната глава.

Скаридите принадлежат към групата на десетоногите ракообразни (Decapoda). Телата им са устроени по различен начин от нашите, тъй като главата и гърдите са слети в една обща част, наречена главогръд (цефалоторакс). Сърцето е разположено в горната задна част на този сегмент, защитено от твърд щит, наречен карапакс.Вместо затворена кръвоносна система със съдове, скаридите имат „отворена“ система. Сърцето им представлява малка тръбичка, която изпомпва течност, наречена хемолимфа, директно в пространствата около органите. Тази течност пренася кислород и хранителни вещества, за да поддържа жизнените функции на животното.Учените са установили, че сърцето на скаридата е изключително чувствително към околната среда. Например, сърцето на тревната скарида може да бие между 120 и 200 пъти в минута. Ако водата се затопли или съдържанието на кислород намалее, сърцето трябва да работи много по-усилено.Чрез концентрирането на сърцето, стомаха и мозъка на едно място, тялото на скаридата не изразходва толкова енергия за движение на течностите. Този компактен дизайн е характерен и за други морски създания като омарите и раците. Това е еволюционно решение, което позволява на малките животни да пестят енергия и същевременно да бъдат добре защитени.