Преди между 5000 и 11 000 години пустинята Сахара е била зелена гора с изобилие от езера и реки.

Земята се колебае около оста си, докато се върти – явление, известно като орбитална прецесия, което се повтаря на всеки 23 000 години. Преди хилядолетия това колебание е променило количеството слънчева светлина, достигащо до Северното полукълбо. По-високите температури са засилили мусоните.Тези мусони са пренасяли влага от океана дълбоко в Африка, превръщайки пустинята в савана. Учени като Питър де Менокал доказват това чрез изследване на морските утайки – те откриват значително по-малко прах от този период, тъй като гъстата растителност е укрепвала почвата.Съвременните сателити откриват древни речни корита под пясъците, като например река Таманрасет в Алжир. Скалното изкуство в Чад свидетелства за съжителството на хора със слонове и жирафи. Когато наклонът на земната ос се е променил отново, валежите спрели и езерата пресъхнали. Това принудило населението да се концентрира около долината на Нил, което полага основите на Древноегипетската цивилизация.