Венера е най-горещата планета в Слънчевата система, защото гъстата ѝ атмосфера улавя топлината като гигантска оранжерия.

Венера има атмосфера, която е 93 пъти по-тежка от земната. Това създава налягане на повърхността, подобно на това на 900 метра под водата. По-голямата част от този въздух е въглероден диоксид. На Земята скалите и океаните абсорбират въглеродния диоксид, но на Венера няма течна вода, която да върши тази работа.Преди милиарди години Венера вероятно е имала вода. Учените вярват, че слънчевата топлина е причинила изпаряването на тази вода. Без вода въглеродният диоксид се е натрупал в небето и е уловил още повече топлина. Този процес се нарича „неконтролиран парников ефект“. Той поддържа температурата около 462 °C през цялото време.Гъсти облаци от сярна киселина също покриват планетата. Тези облаци отразяват по-голямата част от слънчевата светлина, което прави Венера много ярка, гледана от Земята. Малкото количество топлина, което достига до повърхността обаче, не може да избяга. Горещината е толкова интензивна, че бързо унищожава всякаква електроника.През 1982 г. съветският космически апарат „Венера-13“ каца на повърхността. Той е конструиран да бъде изключително издръжлив, но оцелява само 127 минути. Екстремната жега и смазващото налягане разрушават машината. Данните от мисията „Венера Експрес“ показват, че слънчевите ветрове и днес продължават да отнасят останалите леки газове на планетата.