Първият механичен будилник е можел да звъни единствено в 4:00 часа сутринта.

Преди появата на механичните аларми хората са разчитали на слънцето, животните или на т.нар. „knocker-ups“ – хора, които чукали по прозорците с пръчки, за да събуждат клиентите си. Леви Хътчинс, часовникар от Ню Хемпшир, искал надежден начин да започва деня си точно в 4:00 ч. Той изработил дървен шкаф с месингов механизъм вътре, който имал едно допълнително зъбно колело. Това колело било настроено да задейства лост, който удря камбана само когато часовникът достигне фиксирания час.Алармата била част от вътрешния механизъм на часовника. Липсвали бутони или циферблати за промяна на часа на събуждане. Хътчинс не патентовал изобретението си, тъй като го направил единствено за лична употреба. Той вярвал, че 4:00 ч. е най-доброто време за начало на продуктивен ден. Изминали още 60 години, преди някой да изобрети будилник с регулируемо време.През 1847 г. френският часовникар Антоан Редие патентова първия регулируем будилник. Тази версия използвала подвижен диск, чрез който хората сами избирали часа си за събуждане. По-късно, през 1876 г., Сет Е. Томас патентова в САЩ версия, която била по-лесна за масово производство. Това позволило на будилниците да станат обичайна част от всеки дом. Съвременните цифрови часовници използват електронни осцилатори за отчитане на времето и могат да бъдат настроени до секундата.