Високите токчета първоначално са създадени за персийските войници, за да им помагат да се задържат на конете си.

През X век персийската кавалерия използвала токчета за по-голяма стабилност. Когато войникът се изправя в стремената, за да стреля с лък, краката му лесно могат да се изплъзнат. Токът действал като кука, която държи стъпалото неподвижно, докато конят е в движение.През 1599 г. персийски пратеници пътуват до Европа за срещи с местни владетели. Европейските благородници забелязали ботушите с токчета и започнали да ги носят, за да изглеждат властни и мъжествени. С тези обувки се ходело трудно, което демонстрирало, че притежателят им не работи на полето и не му се налага да върви на дълги разстояния.Френският крал Луи XIV бил известен почитател на този стил. Той носел 10-сантиметрови токчета, за да изглежда по-висок, а подметките им били боядисани със скъпа червена боя. По това време високите токчета били символ на висок социален статус при мъжете.Към края на XVIII век мъжката мода става по-практична. Мъжете спрели да носят токчета и преминали към ниски обувки. С течение на времето токчетата започнали да се свързват с дамската мода, вместо с военната употреба.