Залезите на Марс са сини, докато през деня небето има розово-червеникав цвят.

Цветът на небето зависи от начина, по който светлината взаимодейства с частиците във въздуха. На Земята малките газови молекули разсейват синята светлина във всички посоки, което прави небето ни синьо през деня. При залез на Земята светлината изминава дълъг път и синята светлина се разсейва напълно, оставяйки само червения спектър.Марс има много рядка атмосфера, изпълнена с прахови частици от минерали като магнетит. Тези частици са с размер около 0,5 до 1,0 микрометъра. През деня те абсорбират синята светлина и разсейват червената, което придава на марсианското небе неговия ръждив или розов оттенък.Когато Слънцето залязва на Марс, светлината трябва да премине през много повече прах, за да достигне до наблюдателя. Прахът разсейва червената светлина под широки ъгли, докато синята светлина остава по-концентрирана и преминава през праха под тесни ъгли.Това създава сияние или ореол в синьо специфично около Слънцето. Спускаемите апарати на НАСА, като „Викинг 1“, за първи път заснемат този син залез през 1976 г. По-късните марсоходи като „Спирит“, „Опортюнити“ и „Кюриосити“ потвърждават този ефект с множество снимки. Синята светлина има дължина на вълната около 450 – 495 нанометра – частта от светлинния спектър, която преминава най-лесно през марсианския прах по време на здрач.