Пеперудите усещат вкуса на храната си, като стъпват върху нея с краката си.

Пеперудите притежават сензори, наречени хеморецептори, разположени по краката им. Тези сензори са много по-чувствителни от човешкия език. Когато пеперудата кацне, тя „барабани“ с крака, за да освободи сокове от растението. Сензорите казват на пеперудата дали растението е безопасно или отровно.Повечето гъсеници са придирчиви към храната и могат да оцелеят само върху специфични растения. Например пеперудите Монарх снасят яйца само върху млечка. Техните крака търсят специфичен химикал, наречен карденолид, който се намира в това растение. Ако не открият правилния химикал, те отлитат, за да продължат търсенето.Този процес се нарича „барабанене при яйцеснасяне“ (oviposition drumming). Той предпазва пеперудата от разхищение на яйца върху растение, където малките биха гладували. Въпреки че пеперудите имат устен апарат под формата на хоботче за пиене на нектар, той не притежава същите вкусови сензори.Учените са открили специфични гени, които изграждат тези сензори на краката. Тези гени са еволюирали в продължение на милиони години, за да съответстват на растенията, в чиято близост живеят пеперудите. Това създава система от типа „ключалка и ключ“ между насекомото и листото – един от най-прецизните начини за намиране на храна в животинския свят.