Най-старият запазен филм в света е с продължителност от едва 2,11 секунди.

Луи Льо Принс заснема „Сцена в градината на Раундхей“ (Roundhay Garden Scene) на 14 октомври 1888 г. Той използва камера с един обектив, която проектира сам. Кадрите показват неговия син, неговите тъст и тъща, както и техен приятел, които се разхождат и смеят. Филмът се състои от 20 отделни кадъра. Льо Принс снима със скорост от 12 кадъра в секунда, което създава краткия клип от 2,11 секунди, който виждаме днес. За записа той използва хартиена лента – много ранна версия на филмовата лента, преди целулоидът да стане масов стандарт. По-късно киното преминава към целулоид, тъй като той е по-здрав и осигурява по-чист образ. Льо Принс изчезва мистериозно във влак за Париж през 1890 г., точно преди да представи изобретението си пред публика в Ню Йорк. Поради изчезването му други изобретатели, като братята Люмиер, придобиват по-голяма слава като пионери на киното. Оригиналните хартиени ленти се съхраняват в Националния музей на науката и медиите в Брадфорд. През 1930 г. експерти правят копия на кадрите, за да може филмът да бъде възпроизвеждан безопасно. Той остава най-ранният известен пример за движещи се изображения, заснети с камера с един обектив.