Аляските горски жаби могат да не уринират в продължение на осем месеца, превръщайки собствените си отпадъчни продукти в животоспасяващ щит.

Горската жаба, известна като <i>Lithobates sylvaticus</i>, е усвоила механизъм, наречен „толерантност към замръзване“. Когато времето застудее, нейният черен дроб залива тялото със захар и отпадъчен продукт, наречен урея. Обикновено животните трябва да изхвърлят уреята, тъй като тя е токсична, но при тези жаби тя действа като гъст сироп, който предпазва клетките от разкъсване, когато те се превърнат в малки ледени фигурки.Изследователи като Джон Костанцо от Университета в Маями са установили, че тези жаби могат да останат замръзнали до 218 дни. По време на този дълъг зимен сън сърцето на жабата спира да бие и тя престава да диша напълно. Тя може да оцелее при температури до -18 °C, тъй като уреята и захарта предпазват деликатните ѝ органи от острите ледени кристали.Малки микроби в червата на жабата също помагат, като разграждат уреята до азот. Това позволява на жабата да рециклира хранителни вещества, тъй като не може да яде или пие, докато е замръзнала под снега. Когато пролетта най-накрая настъпи, жабата се размразява отвътре навън. Сърцето ѝ започва да бие отново само след няколко часа и тя отскача, за да си намери храна и най-накрая да отиде до „тоалетната“.