През 1930 г. Съветският съюз съкращава своите 11 часови зони до едва 3.

Съветският съюз беше най-голямата държава на Земята, простираща се на около 10 000 км от изток на запад. Това разстояние обхваща 150 градуса географска дължина. Обикновено светът е разделен на часови зони на всеки 15 градуса, за да се съгласуват часовниците със слънцето. През 1919 г. страната правилно използва 11 различни часови зони.През 1930 г. правителството въвежда т.нар. „декретно време“. Този план обединява 11-те зони в 3 масивни блока, за да се опростят графиците на влаковете и смените във фабриките. Вярвало се е, че по-малкото часови зони ще помогнат на правителството да контролира цялата икономика от Москва. Слънцето обаче не се движи според правителствените разпоредби.В източни градове като Владивосток слънцето не изгрявало до 10:00 ч. сутринта, тъй като часовниците били настроени спрямо градове далеч на запад. Работниците трябвало да започват работа в пълен мрак. Това нарушило човешкия циркаден ритъм – вътрешния биологичен часовник, който реагира на светлина и тъмнина. Хората се чувствали уморени и объркани, защото телата им смятали, че е нощ, докато часовниците показвали ден.Транссибирската железница се сблъскала с големи проблеми, тъй като разписанията на влаковете не съвпадали с реалната дневна светлина. Международните търговци също изпитвали трудности при насрочването на срещи. Правителството най-накрая осъзнава, че системата не работи, и се връща към 11-те часови зони през 1957 г. Днес Русия все още използва 11 часови зони, за да поддържа астрономическото време близко до слънчевото.