Група възрастни котки се нарича „клаудър“ (clowder), а котило от малки котенца, родени заедно – „киндъл“ (kindle).

Терминът „clowder“ произлиза от средноанглийската дума „clodder“, означаваща гъста маса или съсирек. Терминът е записан за първи път през 1486 г. в „Книгата на Сейнт Олбанс“, която изброява специфични имена за групи животни. Думата „kindle“ пък идва от „kindelen“, което означава „раждам малки“.Домашните котки са факултативно социални животни. Това означава, че те могат да избират дали да живеят сами, или в групи, в зависимост от средата си. Д-р Пени Бърнстейн от Университета в Кент установява, че котките в градска среда или близо до ферми често образуват групи (clowders), тъй като храната е достатъчна за всички.Тези общности обикновено се ръководят от женски индивиди. Родствените женски в групата често си помагат при отглеждането на малките – поведение, наблюдавано от биолога д-р Дейвид Макдоналд през 1983 г. Той забелязва, че различните майки понякога кърмят и почистват едни и същи котенца, което се нарича „алопарентална грижа“.Размерът на групата зависи от наличната храна и подслон. В Рим, Италия, някои защитени котешки колонии достигат до 30 индивида. Котките в тези групи дори имат „предпочитани партньори“ – специфични приятели, с които прекарват повече време. Тази социална гъвкавост е помогнала на предците на котките да заживеят в близост до хората преди около 10 000 години.