Археолози откриха мед на 3000 години в древноегипетски гробници, който е напълно годен за консумация и днес.

Когато Хауърд Картър отваря гробницата на Тутанкамон през 1922 г., той открива съдове с мед от 1323 г. пр.н.е., който все още е бил в течно състояние. Това е възможно, тъй като медът съдържа едва около 17% вода. Ниската влажност създава т.нар. осмотично налягане, което действа като вакуум и извлича водата от всяка бактерия, опитала се да се развие там, изсушавайки я до смърт.Медът е и силно киселинен, с pH около 3,9. Повечето микроби, като салмонелата, се нуждаят от неутрална среда и не могат да оцелеят в киселинността на меда. Докато произвеждат мед, пчелите смесват нектара с ензима глюкозооксидаза. Този ензим създава глюконова киселина и водороден пероксид, който действа като щит срещу гъбички и бактерии.Древните египтяни също са били умели в съхранението – те са поставяли меда в глинени съдове, запечатани с восък, за да предотвратят достъпа на въздух. Тъй като медът е хигроскопичен, той абсорбира влагата от околната среда. Ако съдовете не бяха запечатани, медът щеше да поеме вода и да ферментира. Учените от Лабораторията за медоносни пчели към Тексаския университет A&M твърдят, че ако херметизацията се запази, медът е една от малкото храни, които могат да издържат вечно.