Ацтеките и маите са използвали какаовите зърна като пари за покупка на храна и плащане на данъци.

В империята на ацтеките през XV и XVI век какаовите зърна са били официална валута. Испански записи от 1545 г. показват, че малък заек е струвал 30 зърна, голяма пуйка – 200 зърна, а едно яйце – 3 зърна.Зърната са били удобни за търговия, защото са малки и лесни за пренасяне. Били са трудни за фалшифициране, макар че някои хора се опитвали да мамят, като изпразвали обвивките на зърната и ги пълнели с пръст или глина.Ацтекският владетел Монтесума II е поддържал огромен резерв от тези „пари“. В неговия склад са се съхранявали над 960 милиона зърна едновременно. Империята е събирала тези зърна като данък от населението в тропическите райони, където растат какаовите дървета.Тъй като какаовите дървета виреят само в горещи и дъждовни места, а столицата на ацтеките е била в суха долина, всяко зърно е трябвало да бъде внасяно. Този дефицит е поддържал високата стойност на какаото в продължение на векове.Употребата на зърната като валута продължила дори след пристигането на испанските конкистадори. Поради недостига на метални монети, какаото останало в обращение, като търговците го броели в групи по 20 или в големи чували по 8000 броя.