Зовът на синия кит е по-силен от звука на реактивен двигател.

Реактивният двигател произвежда около 140 децибела от 30 метра разстояние, докато сините китове достигат 188 децибела. Измерването на звука във вода и въздух е различно поради по-голямата плътност на водата. Ако кит издаде звук във въздуха, той би достигнал 125 децибела – прагът, при който звукът започва да причинява болка в човешките уши.Д-р Кристофър Кларк от университета „Корнел“ установява, че тези звуци могат да прекосят Атлантическия океан. Честотата им обикновено е между 10 и 40 херца, което ги класифицира като инфразвук – твърде нисък за човешкия слух. Нискочестотните звуци не се отразяват от обекти и не се абсорбират толкова лесно, колкото високите.Сините китове нямат гласни струни; те използват ларинкс и въздушни торбички, за да издават звук. Те движат въздуха през тези торбички, без да издишват, което им помага да пестят кислород при дълбоко гмуркане. Проучване от 2017 г. в „Scientific Reports“ показва, че честотите на китовите песни стават все по-ниски.Учените смятат, че това може да се дължи на нарастващия шум в океана от корабите или на увеличаващата се популация на китовете. Силните повиквания помагат на китовете да намерят партньори в тъмния океан. Един звук може да продължи 30 секунди, като тези импулси носят повече енергия от високоговорителите на шумен концерт.