Прасетата не могат да гледат право нагоре към небето поради специфичното устройство на врата си.

Тялото на прасето е еволюционно пригодено за ровене в земята в търсене на храна. Шийните им прешлени са оформени така, че да поддържат тежката глава и мощната зурла. По протежение на гръбначния стълб преминава здрава съединителна тъкан, наречена наднадбодилеста връзка (ligamentum supraspinale). Тя е изключително твърда, за да осигури стабилност на врата, докато животното рови в почвата.Поради тази скованост и дебелия слой мазнини в областта на врата, прасето може да повдигне главата си само на около 20 до 30 градуса. За сравнение, човек може да наклони главата си назад до 90 градуса. Изследователи от институции като Университета на Айова изучават биомеханиката на тези животни и установяват, че прасетата използват странично разположените си очи, за да виждат почти всичко около себе си, без да движат главата си.Прасето има зрително поле от 310 градуса, което е много по-широко от човешкото. Това им помага да забелязват хищници или храна на земята. Ако прасето иска да види нещо високо, то трябва да се отдалечи значително от обекта. Тази физическа черта е характерна както за домашните прасета, така и за дивите свине, и е резултат от еволюцията, насочваща вниманието им към земята.