Древните римляни са използвали урина като вода за уста и паста за зъби, за да постигнат блестящо бяла усмивка.

Тайната зад този на пръв поглед отблъскващ навик е химичното съединение амоняк. Когато урината се остави на открито, бактериите разграждат карбамида (урея) и го превръщат в амоняк. Това прави течността силно алкална, което означава, че тя отлично разтваря мазнини и протеини, причиняващи петна. Знаем за това благодарение на римския поет Катул, живял преди повече от 2000 години. В едно от своите стихотворения от около 54 г. пр.н.е. той се присмива на мъж с твърде бели зъби, твърдейки, че това се дължи на прекомерната употреба на урина. Това не е било просто странно домашно занимание, а мащабен бизнес в Римската империя. Урината се е събирала от обществените тоалетни и се е използвала за много цели. През 70 г. сл.н.е. император Веспасиан дори налага данък върху нея, за да пълни държавната хазна. Професионалните перачи, наречени „фулони“ (fullones), са я използвали за избелване на дрехи и премахване на упорити петна от вълна. Римляните са били много придирчиви към източника си. Те вярвали, че урината, внесена от Иберийския полуостров (днешна Португалия), е най-силната и най-добра за избелване. Въпреки че днес използваме далеч по-чисти химикали, амонякът в престоялата урина е далечен роднина на съставките, използвани в съвременните препарати за стъкла и някои избелващи продукти за зъби.