Луната се върти около оста си със същата скорост, с която обикаля Земята, затова виждаме само едната ѝ страна.

Гравитацията на Земята привлича Луната и в продължение на милиарди години е забавяла нейното въртене. Този процес се нарича приливно засядане (tidal locking). Земното привличане е създало лека издутина във формата на Луната, която е действала като спирачка, докато скоростта на въртене на Луната не е съвпаднала със скоростта на нейната орбита.Страната, която никога не виждаме от Земята, се нарича „обратната страна“. Хората не са я виждали до 1959 г., когато съветският апарат „Луна 3“ я заснема. Въпреки че обикновено виждаме една и съща страна, Луната има леко люлеене, наречено либрация. Това явление ни позволява с течение на времето да виждаме около 59% от лунната повърхност вместо само 50%.В момента Луната се отдалечава от Земята със скорост от 3,8 сантиметра на година. Учените измерват това разстояние с помощта на лазери и рефлектори, оставени на Луната от астронавтите на „Аполо“. Луната също така няма атмосфера, така че няма вятър или дъжд, които да заличат отпечатъците от стъпки или кратерите. Това означава, че следите, оставени от астронавтите през 60-те и 70-те години на миналия век, са все още там и днес.