Луната всъщност е тъмносива и отразява приблизително толкова светлина, колкото стар асфалтов път.

Луната има средно албедо от 0,12, което означава, че тя отразява едва 12% от слънчевата светлина, попадаща върху нея. За сравнение, Земята отразява около 30%. Лунната повърхност е покрита с фин прах, наречен реголит, съставен от вулканични минерали като базалт, които са естествено тъмни.Когато астронавтите от „Аполо 11“ кацат на Луната през 1969 г., те описват повърхността като тъмносиви сажди. Яркостта на Луната варира според позицията ѝ – пълнолунието е много по-ярко от полумесеца поради т.нар. „опозиционен ефект“. Това се случва, когато Слънцето е точно зад наблюдателя и сенките върху лунната повърхност изчезват.Най-светлите части на Луната са платата, които отразяват 16% от светлината, докато тъмните равнини (лунните морета) отразяват едва 7%. Ако поставите Луната до заснежена планина, тя би изглеждала сива и безлична. Мозъкът ни обаче извършва процес, подобен на „баланс на бялото“ – виждаме Луната бяла, просто защото тя е най-яркият обект в нощното небе.