Звездите са гигантски плазмени кълба, които произвеждат енергия чрез „притискане“ на атоми един в друг.

Звездите се състоят предимно от водород и хелий. През 1925 г. Сесилия Пейн-Гапошкин открива този състав, докато изучава светлината от звездите. Центърът на звезда като нашето Слънце достига 15 милиона градуса по Целзий. При тази температура атомите губят електроните си и се превръщат в плазма – четвъртото състояние на материята.Слънцето превръща 600 милиона тона водород в хелий всяка секунда. Този процес се нарича термоядрен синтез. Той създава външно налягане, което пречи на звездата да колапсира. Гравитацията тегли навътре, докато синтезът натиска навън, поддържайки звездата стабилна. Този баланс се нарича хидростатично равновесие.Слънцето съдържа 99,8% от цялата маса в нашата Слънчева система. Сините звезди са най-горещите и могат да достигнат 30 000 градуса по Целзий. Червените звезди са най-хладните с около 3000 градуса по Целзий. Повечето звезди в нашата галактика са малки, хладни звезди, наречени червени джуджета.Енергията, създадена в ядрото, отнема над 100 000 години, за да достигне повърхността на Слънцето. След като напусне повърхността, тя се движи с 299 792 километра в секунда. Тази светлина може да пътува милиони години, преди да достигне очите ни на Земята.