Отпечатъците от стъпките на астронавтите върху Луната ще останат там милиони години, тъй като няма вятър, който да ги заличи.

Когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната по време на мисията „Аполо 11“ през 1969 г., те оставят дълбоки следи в лунната почва. На Земята вятърът и дъждът биха унищожили отпечатък за минути. Но Луната няма атмосфера, което означава нула метеорологично време. Без вятър, който да разнася праха, тези известни отпечатъци от обувки остават перфектно запазени.Единственият начин тези белези да изчезнат е чрез процес, наречен микрометеоритна бомбардировка. Космосът е пълен с малки скали с размерите на прашинки, движещи се със скорост над 70 000 км/ч. Тези миниатюрни обекти постоянно удрят Луната и бавно износват повърхността ѝ. Учените наричат това „импактно градинарство“ (impact gardening), защото то бавно разбърква почвата, подобно на градинар, който прекопава пръстта.Този процес е невероятно бавен. Изследователите изчисляват, че лунната повърхност се износва само с около 1 мм на всеки 1 милион години. Това означава, че отпечатъците вероятно ще оцелеят между 10 и 100 милиона години. През 2009 г. апаратът Lunar Reconnaissance Orbiter засне снимки с висока разделителна способност на местата за кацане. Дори след 50 години следите от астронавтите и техните роувъри бяха ясно видими, доказвайки, че Луната е гигантска капсула на времето.