Древните римляни са използвали обща гъба на клечка вместо тоалетна хартия в обществените тоалетни.

Инструментът се е наричал ксилоспонгиум (xylospongium) или терзориум (tersorium). Представлявал е естествена морска гъба, прикрепена към дървена дръжка. Обществените тоалетни в градове като Рим и Остия Антика са били големи помещения, в които до 50 души са седели един до друг. Пред краката им е минавал улей с течаща вода за изплакване на гъбите.Римляните са използвали кофи с оцет или солена вода за почистване на гъбите между отделните полз ползванията. Тези течности могат да убият някои микроби, но не са достатъчно силни, за да спрат всички болести. Съвременни учени, като д-р Пиърс Мичъл, са изследвали седиментите в древни римски тоалетни и са открили множество яйца от паразити, живеещи в човешкия стомах.Тези паразити включват камшичести червеи и аскариди. Тъй като всички са споделяли едни и същи инструменти за почистване, паразитите са се разпространявали лесно от човек на човек. Въпреки че римляните са изградили забележителни канализации като Клоака Максима (Cloaca Maxima), споделените гъби са поддържали населението болно. Тази практика е била разпространена в цялата империя в продължение на стотици години и е преустановена едва след падането на Рим.