Не можете да се гъделичкате сами, защото мозъкът ви знае точно какво ще почувствате, преди да сте го направили.

Малкият мозък следи движенията на тялото ви във всеки един момент. Когато решите да се погъделичкате, мозъкът изпраща два сигнала едновременно. Първият сигнал движи ръката ви, а вторият казва на сетивната система какво усещане да очаква. Този втори сигнал се нарича еферентно копие.Процесът се нарича сетивна атенюация или отслабване на сетивата. Мозъкът автоматично намалява силата на сигналите, които сами предизвиквате. Това ви помага да не забелязвате постоянно допира на дрехите си или звука от собствените си стъпки. Тъй като пръстите ви се движат точно според плана на мозъка, той анулира гъделичкащото усещане.През 1998 г. Сара-Джейн Блейкмор изследва този процес в Университетския колеж в Лондон. Тя използва скенер, за да наблюдава активността на мозъка при докосване. Резултатите показват, че зоните за допир са почти неактивни, когато човек се докосва сам. Мозъкът реагира силно само на външни и неочаквани стимули.Тази способност е важна за оцеляването. Тя позволява на хората да се фокусират върху промени в околната среда, които могат да бъдат опасни. Ако усещахме всяко собствено движение като ново, сетивата ни щяха да се претоварят. Само хора с определени състояния на мозъка могат да се гъделичкат сами, защото техният прогнозен сигнал не работи правилно.