Уилям Шекспир е написал много от най-известните си поеми, защото чумата е принудила лондонските театри да затворят.

Между 1592 г. и 1594 г. Лондон претърпява голяма епидемия от бубонна чума. Правителството нареждало всички театри да затварят, когато повече от 30 души умирали от болестта в рамките на една седмица. Над 10 000 души в Лондон загиват през този двугодишен период.Шекспир се издържал от продажбите на билети в театъра. Когато театрите затворили, той загубил основния си източник на доходи. Затова започнал да пише дълги поеми, за да привлече вниманието на богати благородници, които биха могли да му плащат за работата му.През 1593 г. той публикува поемата „Венера и Адонис“. Посвещава я на графа на Саутхемптън, заможен човек, който става негов покровител. Поемата е била изключително популярна и е преиздавана 16 пъти до 1640 г.През 1594 г. Шекспир пише и „Похищението на Лукреция“ за същия меценат. Експертите смятат, че той е написал и повечето от своите 154 сонета именно по време на тези затваряния на театрите. По това време хората са считали поезията за по-уважавана форма на изкуство от писането на пиеси за широката публика.Писането на тези поеми помага на Шекспир да оцелее финансово, докато чумата отшуми. След като театрите отварят отново, той се завръща към писането на пиеси за сцената.