Враните могат да помнят човешко лице над 10 години и да предупреждават ятото си кои хора са опасни.

През 2006 г. д-р Джон Марзлъф и неговият екип от Вашингтонския университет тестват паметта на враните. Изследователите носели маска на пещерен човек, докато улавяли и опръстенявали седем врани. Те носели и друга, неутрална маска, докато не правели нищо на птиците. Враните бързо се научили да крещят на всеки, който носи маската на пещерния човек, докато игнорирали другата.Броят на враните, реагиращи на маската, нараствал с времето. Въпреки че били уловени само седем птици, над 60% от местните врани в крайна сметка се присъединили към „мъмренето“. Това поведение продължило повече от 9,5 години след първата среща. Враните учат малките си и своите връстници кои лица представляват заплаха.През 2012 г. екипът използва мозъчно сканиране, за да види как птиците обработват тези лица. Когато враните виждали опасно лице, се активирали частите от мозъка им, свързани със страха и паметта – процес, много сходен с този при човешкия мозък. Враните могат да отличат конкретно лице, дори когато човекът е в голяма тълпа.Враните имат голям мозък спрямо размера на тялото си. Това им помага да оцеляват в градовете, където трябва да различават хората, които ги хранят, от тези, които ги нараняват. Техните алармени сигнали са специфични звуци, които казват на останалата част от ятото колко голяма е опасността. Тази дългосрочна памет е рядкост при птиците и е по-близка до интелигентността на делфините или шимпанзетата.