Узрелите червени боровинки подскачат като гумени топчета и плават във вода, защото имат въздушни джобове в себе си.

Червените боровинки имат четири отделни, пълни с въздух камери под обвивката си. Тези кухини заемат голяма част от обема на плода. Когато боровинката удари твърда повърхност, въздухът вътре се свива и след това се разширява рязко. Това действие работи като амортисьор и кара плода да отскочи във въздуха.В началото на XIX век фермер от Ню Джърси на име Джон Уеб забелязал това свойство. Той видял, че най-здравите му боровинки подскачат по стълбите, докато меките – не. Това довело до създаването на „дъски за подскачане“, които да отделят качествените плодове от развалените. Днес пресните червени боровинки трябва да прескочат дървена преграда с височина около 10 см, за да бъдат допуснати за продажба в магазините.Ако боровинката е наранена или гнила, въздушните джобове се разрушават. Плодът става мек и губи способността си да отскача. Вместо да подскочи, повреденото зрънце пада на земята с глух удар. Фермерите използват това, за да гарантират, че до потребителите достигат само най-добрите плодове.Въздушните камери помагат и при прибирането на реколтата. През есента повечето фермери наводняват нивите си с 15–20 см вода. Използват се машини, които разклащат храстите, за да отделят плодовете. Благодарение на въздуха вътре, червените боровинки изплуват на повърхността, което улеснява събирането им на големи групи.