Викторианските изобретатели създали специални лъжици и чаши с предпазители, за да не се разтапя восъкът за мустаци в горещите напитки.

Британският изобретател Харви Адамс патентова лъжицата за мустаци през 1868 г. Тези лъжици имали метален „мост“ в горната си част, който действал като щит. Това позволявало на течността да премине в устата, като същевременно поддържало лицевото окосмяване сухо и чисто.Восъкът, използван по това време, често се правел от пчелен восък или животинска мазнина. Той се топи при температури между 45 и 60 °C. Прясно свареният чай е много по-горещ – обикновено между 70 и 85 °C. Топлината от напитката бързо превръщала твърдия восък обратно в лепкава течност.Към 1870 г. компании като Wedgwood вече масово произвеждали тези специализирани чаши. Те били популярни, тъй като правилата на британската армия от 1860 до 1916 г. всъщност изисквали от войниците да имат мустаци. Лицевото окосмяване е било основен символ на статус и здраве през този период.Употребата на тези прибори замира по време на Първата световна война. Войниците трябвало да бръснат лицата си, за да гарантират, че противогазите прилепват плътно към кожата им. Тази промяна в нуждите за безопасност сложила край на модата на огромните мустаци и инструментите за тяхното предпазване.