Ранните картини на Винсент ван Гог са били тъмни и мрачни, вместо ярки и цветни.

През 1885 г. Ван Гог живее в Нюнен, Нидерландия. Той прекарва месеци в упражнения, рисувайки над 40 скици на селски лица. Използва тъмни тонове като кафяво и черно, за да предаде реалността на бедността. В писмо до брат си Тео той споделя, че иска изкуството му да изглежда така, сякаш е нарисувано със самата почва.Ван Гог използва дебели четки, за да създаде груба текстура върху платното. В известната си картина „Селяни, ядящи картофи“ той изобразява една-единствена маслена лампа, за да създаде дълбоки сенки. Този стил на осветление се нарича „киароскуро“ (светлосенки). Той вярвал, че изкуството трябва да бъде честно, а не просто красиво. Дори е изобразявал лицата на хората груби и деформирани, за да покаже ефекта от тежкия физически труд.По онова време мнозина критикуват работата му като грозна. Ван Гог не се притеснява от това, защото вярва, че е уловил истината. Той започва да използва ярки жълти и сини нюанси едва след преместването си в Париж през 1886 г. Там се запознава с импресионистите, които използват много по-светли цветове. Тази промяна води до емблематичния стил, който повечето хора разпознават днес.