Домашните мухи вкусват храната с краката си, като използват сензори, които са 10 милиона пъти по-чувствителни към захарта от човешкия език.

Домашната муха (Musca domestica) притежава сетивни органи, наречени тарзални хеморецептори, разположени в края на нейните крайници. Тези рецептори са директно свързани с мозъка на мухата. Когато тя кацне, краката ѝ изпращат мигновени сигнали за химическия състав на повърхността.Изследванията показват, че тези рецептори откриват захар при концентрации от едва 1 на 10 000 000. За сравнение, хората обикновено се нуждаят от концентрация 1 на 100, за да усетят сладост. Тази изключителна чувствителност помага на мухите бързо да намират захари, необходими за поддържането на техния бърз метаболизъм.Когато краката докоснат захар, те задействат рефлекс, наречен „удължаване на хоботчето“ (Proboscis Extension Response). Мухата автоматично разгръща тръбовидния си устен апарат, за да започне да се храни. Целият този процес отнема по-малко от 100 милисекунди.Мухите се разхождат върху храната, за да „картографират“ най-добрите хранителни вещества. Краката им разполагат и със сензори за вода и горчиви вкусове, които им помагат да избягват отровни вещества. Тази анатомия превръща домашната муха в изключително ефективен чистач в природата.