Плъховете се смеят, когато ги гъделичкат или когато си играят помежду си.

Невроученият Яак Панксеп открива „смеха“ при плъховете в края на 90-те години на миналия век в Университета „Боулинг Грийн“. Той използва специални микрофони, наречени „детектори за прилепи“, за да улови звуците им. Тези устройства регистрират честоти от 50 килохерца, което е далеч над границата на човешкия слух от 20 килохерца.Панксеп установява, че плъховете „чуруликат“ най-интензивно по време на игра или когато гъделичка вратовете и коремите им. Животните толкова харесвали гъделичкането, че преследвали ръката му за още. Това поведение доказва, че плъховете създават социални връзки и изпитват радост.В мозъка на плъха гъделичкането задейства освобождаването на допамин в nucleus accumbens – центъра за възнаграждение. Хората използват същия невронен път, когато изпитват щастие. Това доказва, че плъховете не просто издават шум, а преживяват положителна емоция.През 2016 г. изследователите Ишияма и Брехт публикуват проучване в списание „Science“. Те идентифицират специфични мозъчни клетки в соматосензорната кора, които реагират на гъделичкане. Когато стимулирали тези клетки с електричество, плъховете се смеели дори без физическо докосване. Това потвърждава, че звуците са директна физическа реакция на удоволствие.