Хората са единствените животни на Земята, които имат брадичка.

Учени като д-р Нейтън Холтън от Университета в Айова са посветили години в изучаване на причините, поради които само хората имат брадички. В изследване от 2015 г. неговият екип проследява как растат лицата от детството до зряла възраст. Те откриват, че брадичките не служат за подпомагане на дъвченето или говора. Вместо това те са страничен продукт от смаляването на лицата ни.Преди около 300 000 години нашите предци са започнали да използват инструменти и огън за готвене на храна. Това е направило храната много по-мека и лесна за консумация. Тъй като вече не сме се нуждаели от огромни зъби или масивни дъвкателни мускули, лицата ни са еволюирали, ставайки с около 15% по-малки. Докато останалата част от лицето се е измествала навътре, долната част на челюстта е останала на мястото си, оставяйки костна точка, която стърчи навън.Дори най-близките ни роднини като шимпанзетата и горилите нямат това. Техните долни челюсти се спускат назад към врата. Дори известните неандерталци, живели допреди около 40 000 години, са имали скосени челюсти без брадичка. Това прави брадичката специална „запазена марка“, която принадлежи единствено на съвременния човек.Някои изследователи са смятали, че брадичката помага за опора на челюстта по време на говор. Компютърни модели в Университета във Флорида обаче показват, че брадичката всъщност е на неподходящо място, за да осигури допълнителна здравина. Повечето биолози днес наричат брадичката „спандрел“ (spandrel) – термин за характеристика, която се появява като страничен ефект от други промени, подобно на начина, по който черепите ни са се пренаредили, за да поберат по-малко лице и по-голям мозък.