Медоносните пчели изпълняват танц под формата на осмица, за да съобщят на кошера точното местоположение на храната.

Биологът Карл фон Фриш печели Нобелова награда през 1973 г. за разшифроването на езика на пчелите. Той установява, че средната част на танца е най-важна. Всеки 75 милисекунди размахване сигнализират на останалите пчели, че храната е на около 100 метра разстояние.Пчелите използват слънцето като карта. Ако пчелата танцува право нагоре по питата, храната е в посока към слънцето. Ако танцува под ъгъл, останалите знаят, че трябва да летят под същия ъгъл спрямо него. Те дори притежават вътрешен часовник, за да следят движението на слънцето по небето през деня.Пчелите измерват разстоянието чрез т.нар. „оптичен поток“. Това означава, че те следят колко бързо земята и дърветата преминават пред очите им по време на полет. Изследване в списание „Science“ потвърждава, че пчелите използват тази визуална информация, за да изчислят изминатия път.Тази система позволява на пчелите да откриват храна на разстояние до 10 километра от дома си. Другите пчели в тъмния кошер следят танцьорката, като я докосват с антените си. Те усещат вибрациите ѝ и помирисват нектара, който е донесла, за да разберат напълно съобщението.