Олимпийските игри през 1912 г. са последните, на които победителите получават медали от чисто злато.

Игрите в Стокхолм през 1912 г. са специален момент в историята. Тогава медалите са били малки, с диаметър само около 33 мм, но са били от 100% чисто злато. След Първата световна война цената на златото се покачва и държавите вече не могат да си позволят да раздават масивно злато. Започвайки от игрите през 1920 г., те преминават към медалите на сребърна основа, които използваме и днес.Съвременните златни медали са много по-големи и тежки от старите, но са съставени предимно от сребро. Например на Олимпиадата в Токио през 2020 г. златните медали тежаха 556 грама. Само 6 грама от това тегло беше действително златно покритие, а останалото – чисто сребро. Ако тези медали бяха от масивно злато днес, изработката на всеки един от тях би струвала около 40 000 долара.Тъй като са предимно от сребро, производството на медалите струва само около 800 до 900 долара. Международният олимпийски комитет има строги правила за това: всеки златен медал трябва да съдържа поне 6 грама злато и да бъде поне 92,5% сребро. Златните медали от 1912 г. днес са изключително редки. Колекционерите плащат десетки хиляди долари за тях, тъй като те представляват епоха на олимпийски лукс, която вероятно никога няма да се повтори.