През 1923 г. германската марка се обезценява толкова драстично, че един щатски долар се е равнявал на 4,2 трилиона марки.

В началото на 1923 г. един хляб в Германия струва около 250 марки. До ноември същата година цената на същия хляб скача до 200 милиарда марки. Работниците получавали заплатите си два пъти дневно и веднага тичали към магазините, за да купят стоки, преди цените да се повишат отново.Правителството използвало 133 печатници и над 1700 преси, за да произвежда пари в брой. Тъй като хартията струвала повече от номинала на самите банкноти, хората използвали пачките като тапети или ги изгаряли в печките за отопление. Децата дори си играели с връзки пари като с градивни блокчета, защото били по-евтини от играчките.На 15 ноември 1923 г. държавата спира печатането на старите пари и въвежда нова валута, наречена „рентна марка“ (Rentenmark). Една нова марка се заменяла за един трилион стари. Тази промяна премахва дванадесет нули от валутата и помага за стабилизиране на цените.Това събитие е класически пример за хиперинфлация. Тя възниква, когато правителството печата твърде много пари, без да има достатъчно стоки (като храна или дрехи), които хората да купуват. Въпреки че новата валута спасява икономиката, много семейства губят всичките си спестявания, трупани с години.