Една мълния е пет пъти по-гореща от повърхността на Слънцето.

Повърхността на Слънцето е около 5500 °C, но една мълния може да достигне зашеметяващите 30 000 °C. Тази невероятна топлина се дължи на факта, че мълнията е концентриран поток от плазма. Учените от Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) са установили, че мълнията се движи с 435 000 км/ч. Докато се движи, тя разкъсва въздуха и го нагрява за по-малко от миг.Тази внезапна топлина кара въздуха да се разшири експлозивно навън по-бързо от скоростта на звука. Тази експлозия създава ударна вълна, която чуваме като силен гръм. През 1968 г. изследователят Мартин Уман публикува фундаментален труд, обясняващ тези температурни процеси. Типичната мълния носи около 1 милиард джаула енергия – мощност, достатъчна да поддържа една електрическа крушка светеща в продължение на шест месеца.Електричеството при удар е невероятно силно, достигайки 30 000 ампера. Този енергиен поток превръща газовете във въздуха в ярката синьо-бяла светлина, която виждаме. Топлината е толкова мощна, че ако мълния удари пясък, тя може да го разтопи мигновено. Така се създават кухи стъклени тръби, наречени фулгурити. Тези тръби от „фосилизирана мълния“ понякога могат да бъдат открити по плажовете или в пустинята Сахара след голяма буря.