Ушите ви обикновено са разположени на различна височина и имат различна форма, за да ви помагат да определяте посоката на звука.

Повечето хора смятат, че ушите им са идеално подравнени, но те често са изместени с няколко милиметра. Тази асиметрия е ключова за начина, по който хората локализират звука в триизмерното пространство. Когато възникне звук, той достига до едното ухо малко преди другото и с различна сила. Тези явления се наричат междуушни (интераурални) разлики във времето и интензитета.Мозъкът може да открие времеви разлики от едва 10 микросекунди. Той също така анализира как звуковите вълни се отразяват в гънките на външното ухо, наречено ушна мида (pinna). Тези гънки филтрират звуковите честоти в зависимост от посоката, от която идват, което помага на мозъка да прецени дали източникът е високо в небето или ниско на земята.През 1907 г. физикът лорд Рейли обяснява тези концепции в своята „Дуплексна теория“. Без две уши в леко различни позиции, хората биха изпитвали трудности с т.нар. „конус на объркване“ – проблем, при който човек не може да прецени дали звукът идва директно пред него или директно зад него.Слуховата кора в мозъка обработва тези сигнали мигновено, за да създаде карта на заобикалящата среда. Хората са толкова добри в това, че могат да открият промяна в позицията на звука от само 1 до 2 градуса. Тази способност е била жизненоважна за ранните хора, за да чуват хищници в дивата природа. Мозъкът ви също така отчита как главата и раменете ви блокират или отразяват звуковите вълни.