Първото писмено сведение за Уилям Шекспир като драматург е публична обида, в която го наричат „нагла врана“.

През 1592 г. драматургът Робърт Грийн пише памфлета „Greene's Groats-Worth of Wit“. Умирайки в бедност и огорчение, той предупреждава приятелите си за една „нагла врана, разкрасена с нашите пера“ (upstart crow, beautified with our feathers). Това е първото известно споменаване на Шекспир като работещ драматург в Лондон.Грийн принадлежи към групата на „Университетските умове“ – мъже с дипломи от Оксфорд или Кеймбридж. Шекспир е имал само основно образование от училището в Стратфорд на Ейвън, поради което Грийн го смятал за неквалифициран да създава висока драма.В памфлета Шекспир е наречен „Johannes Factotum“ – латински термин за „човек за всичко“. Грийн дори иронизира конкретен стих от пиесата „Хенри VI, част 3“, подигравайки се на актьорите, които се опитват да пишат поезия.Тази атака е историческо доказателство, че пиесите на Шекспир са били популярни още преди 1592 г. и той е представлявал заплаха за утвърдените автори. Малко след това издателят на памфлета се извинява публично, хвалейки Шекспир за неговия достоен характер и изящен стил на писане.