Хиляди скорци летят в гигантски, завихрящи се ята, наречени „мурмурации“, без да имат водач.

През 2008 г. физикът Андреа Каваня изследва движенията на скорците в Рим с помощта на високоскоростни камери. Неговият екип открива, че птиците не следват лидер и не наблюдават цялото ято. Вместо това те използват топологично взаимодействие. Това означава, че всяка птица проследява точно шест или седем съседи, независимо колко близо или далеч са те.Когато една птица промени пътя си, информацията преминава през ятото със скорост между 20 и 40 метра в секунда. Това позволява на групата да завива или да се спуска, сякаш е един-единствен обект. Учените наричат това „мащабно-инвариантна корелация“. Тя помага на птиците да останат заедно дори при внезапни движения.Тези модели са защита срещу хищници като соколите. Постоянното изместване затруднява хищника да избере и да атакува една-единствена птица. В Гретна Грийн, Шотландия, са наблюдавани мурмурации със 100 000 птици. Дори при такъв огромен брой, птиците почти никога не се сблъскват помежду си.Птиците могат да извършват 180-градусови завои за част от секундата. Тази прецизна координация днес се използва от инженерите. Те изучават движенията на скорците, за да помогнат на групи от автономни дронове да летят заедно, без да се удрят.