Древните римляни са използвали гълъбови изпражнения и оцет, за да изрусяват косите си.

През I и II век сл. Хр. римляните са се възхищавали на светлите коси на народите от Северна Европа и са създавали смеси, за да копират този външен вид. Гълъбовите изпражнения съдържат азот и пикочна киселина. Когато тези химикали се нанесат върху косата и се изложат на слънце, те предизвикват химична реакция, наречена окисление.Окислението разгражда меланина – естествения пигмент, който прави косата тъмна. Римляните са използвали и сапун, наречен „батавска пяна“, направен от козя мазнина и дървесна пепел. Тези вещества са били силно алкални и агресивни, като често са увреждали протеиновата структура на косъма, наречена кератин.Процесът е бил опасен и е можел да причини изгаряния на скалпа или загуба на коса. Много хора в крайна сметка са носели перуки, направени от косите на пленници, за да скрият пораженията. Археолози са открили съдове в Италия и Великобритания, съдържащи остатъци от тези изсветляващи пасти, което доказва, че римляните са стигали до крайности в името на красотата.