Едно-единствено кихане може да достигне скорост от 160 км/ч и да изхвърли 100 000 капчици.

Кихането започва, когато тригеминалният нерв в носа открие дразнител. Този нерв изпраща сигнал до мозъка, който задейства рефлекс. Тялото координира няколко мускула, за да изтласка въздуха от белите дробове изключително бързо. Този процес се нарича стернутация.През 2014 г. д-р Лидия Буруиба от Масачузетския технологичен институт (MIT) използва високоскоростни камери, за да изследва кихането. Тя установява, че то създава газов облак, който задържа капчиците във въздуха. Въздухът може да се движи със скорост до 160 км/ч. Тази сила помага на тялото да изхвърли до 100 000 миниатюрни капчици секрет.Големите капки обикновено падат на земята в рамките на 2 метра. Най-малките обаче могат да изминат до 8 метра. Очите ви се затварят автоматично по време на кихане, за да се предпазят от пръските. Този рефлекс се контролира от част от мозъка, наречена продълговат мозък (medulla oblongata).Налягането в гръдния кош се променя по време на кихане. Това може за кратко да промени сърдечния ритъм, но сърцето не спира. Силата е толкова голяма, че в редки случаи може да причини пукване на ребро. Кихането е жизненоважен начин за тялото да защити дихателната ви система.