Стъклото не е нито течност, нито твърдо тяло — то е „замръзнала“ течност, която остава неподвижна завинаги.

Стъклото е това, което учените наричат аморфно твърдо тяло. При производството му горещата течност се охлажда толкова бързо, че атомите нямат време да се подредят в правилна кристална решетка. Вместо това те остават „заклещени“ в хаотична структура. Това прави стъклото да изглежда твърдо, но атомите му са подредени като в течност, замръзнала на място.Митът, че стъклото тече, идва от наблюдението на много стари къщи. През XVIII и XIX век стъкларите са изработвали прозорци чрез въртене на разтопено стъкло в голям плосък кръг. Този процес е правел краищата на стъклото по-дебели от центъра. Когато строителите са поставяли тези стъкла, те обикновено са слагали по-дебелата страна отдолу за по-голяма стабилност.През 1998 г. изследователят Едгар Дутра Заното публикува проучване в „American Journal of Physics“. Той изчислява, че за да потече стъклото дори съвсем малко при стайна температура, биха били нужни 10 на 32-ра степен години — число с 32 нули!За сравнение, цялата ни вселена е на около 13,8 милиарда години. На стъклото му е необходимо време, многократно надвишаващо възрастта на Вселената, за да се деформира дори леко. Днес използваме метода на флоатното стъкло, изобретен от Алистър Пилкингтън през 1952 г., при който горещото стъкло „плува“ върху разтопено калай, за да стане идеално гладко и равно.