Миризмата на дъжд се дължи на почвени бактерии, които отделят химичното съединение геосмин.

Ароматът на дъжд се нарича петрикор. Австралийските изследователи Изабел Беър и Ричард Томас му дават това име през 1964 г. Те откриват, че по време на засушаване растенията отделят масла, които попиват в почвата. Когато завали, тези масла се смесват с химикал, наречен геосмин.Геосминът се произвежда от бактериите Streptomyces, живеещи в пръстта. През 2015 г. учени от Масачузетския технологичен институт използват високоскоростни камери, за да наблюдават падането на дъждовните капки. Те забелязват как водата улавя въздушни мехурчета, които изригват като миниатюрни газирани напитки. Този спрей се нарича аерозол.Вятърът пренася тези аерозоли на големи разстояния. Ето защо често можем да помиришем бурята, преди тя да е пристигнала. Хората са изключително чувствителни към геосмина – можем да го доловим при концентрация от пет части на трилион.Това означава, че го усещаме по-добре, отколкото акулата усеща кръв в океана. Това умение вероятно е помагало на ранните хора да откриват вода в засушливи райони. Бактериите, които създават тази миризма, са полезни и в медицината – те се използват за създаването на много от антибиотиците, с които днес се лекуват инфекции.