Музикални продуценти някога са тъпчели по 30 музиканти в малка стая, за да звучат песните им като огромен оркестър.

В началото на 60-те години продуцентът Фил Спектър създава този прочут метод в Gold Star Studios в Лос Анджелис. Той карал три пиана и петима китаристи да свирят една и съща мелодия в пълен синхрон. Това създавало плътен, богат звук, който запълвал всяко пространство в записа.За да направи звука още по-мащабен, Спектър го изпращал в бетонен сутерен, наречен „ехо камера“. Високоговорител възпроизвеждал музиката в празното помещение, а микрофон записвал ехото. Това добавяло естествен обем и резонанс. Финалният микс бил компресиран в една единствена писта (моно), за да „изскача“ от малките говорители на старите AM радиостанции и джубоксове.Трикът работи благодарение на т.нар. „Ефект на Хаас“. Когато мозъкът ни чуе много сходни звуци, достигащи до ушите ни почти едновременно, той не ги възприема като отделни инструменти. Вместо това ги интерпретира като една единствена, огромна стена от звук. Това карало песни като „Be My Baby“ на The Ronettes да звучат така, сякаш са изпълнени от стотици хора.Записването по този начин било изтощително. Музикантите често работели по 12 часа без прекъсване в стая, предназначена за едва 10 души. Този стил променя музиката завинаги и вдъхновява легендарни албуми като „Born to Run“ на Брус Спрингстийн.