Космосът всъщност не е празен; той е изпълнен с „рядка супа“ от газ, прах и радиация.

Материята между звездите се нарича междузвездна среда. Тя се състои от 99% газ и 1% прах, като по-голямата част от газа е водород и хелий. За сравнение, въздухът на Земята е много по-плътен – един кубичен сантиметър въздух съдържа 25 квинтилиона молекули.Сондите на НАСА „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ измериха плътността на космоса, използвайки специални инструменти за улавяне на вибрациите на електроните в газа. Тези вибрации звучат като ниско жужене, което доказва, че космосът не е абсолютна пустота.Вселената е изпълнена и със светлина, наречена космическо микровълново фоново лъчение (реликтово излъчване), което пътува от Големия взрив насам. То е открито през 1964 г. от учените Арно Пензиас и Робърт Уилсън. Съществува и тъмна материя, която съставлява голяма част от Вселената.Дори да премахнете всеки атом, пространството пак ще притежава енергия. Постоянно се появяват и изчезват миниатюрни частици – явление, известно като квантова флуктуация. Тези частици превръщат космическия вакуум в изключително активно място.Разреденият газ в космоса има реални физически ефекти. Той създава леко съпротивление върху сателитите в орбита около Земята и осигурява суровината за формирането на нови звезди. Ето защо космосът е почти пълен вакуум, но не и идеален такъв.