Венера е най-горещата планета в Слънчевата система с повърхностна температура от 462°C – достатъчно, за да разтопи олово.

Атмосферата на Венера се състои от 96,5% въглероден диоксид и е 90 пъти по-тежка от земната. Това създава повърхностно налягане, подобно на това на 900 метра дълбочина в океана. Въздухът е толкова гъст, че близо до повърхността се движи бавно като вода.През 1970 г. Съветският съюз изпраща сондата „Венера 7“. Тя е първият апарат, кацнал и предал данни от друга планета, но екстремната топлина и налягане я унищожават само за 23 минути. През 1982 г. „Венера 13“ успява да оцелее 127 минути.Венера се намира на 108 милиона километра от Слънцето, докато Меркурий е много по-близо – на 58 милиона километра. Въглеродният диоксид на Венера обаче създава неконтролируем парников ефект, който поддържа температурата еднаква през деня и нощта.Облаците на Венера са съставени от сярна киселина и отразяват 70% от слънчевата светлина. Малкото количество светлина, което достига повърхността, не може да се върне обратно, което прави Венера с около 17°C по-гореща от най-горещите части на Меркурий.