Марио скача толкова по-високо, колкото по-дълго държите натиснат бутона.

В играта Super Mario Bros. от 1985 г. програмистът Тошихико Накаго създава система за променлив скок. По-ранни заглавия като Donkey Kong използват фиксирана парабола, при която играчът губи контрол веднага щом се отдели от земята. Системата на Марио е различна, защото играта следи състоянието на бутона „А“ във всеки отделен кадър.Играта използва списък от числа, наречен „таблица на скока“ (jump table), за да реши каква възходяща сила да приложи. Ако пуснете бутона по-рано, играта незабавно прилага гравитацията, за да спре изкачването. Ако продължите да го държите, играта позволява на тласъка нагоре да продължи до 31 кадъра. Това придава на героя усещане за реално тегло.Скоростта на тичане на Марио също променя начина, по който той скача. Играта отчита колко бързо се движи той настрани и избира различен набор от стойности от таблицата на скока. По-бързото засилване води до по-дълъг и висок скок. Това позволява на играчите да преодоляват големи пропасти, като първо натрупат инерция.Играта проследява позицията на Марио чрез много малки единици, наречени субпиксели. Това ниво на детайлност позволява плавно движение, което реагира прецизно на командите на играча. Тези изчисления на физиката в реално време поставиха стандарта за почти всяка платформена игра, която ги последва. Именно тази система позволява на играчите да извършват прецизни движения в съвременните състезания за скоростно преминаване (speedrunning).