Терминът „компютърен бъг“ става популярен през 1947 г., когато истински молец засяда в компютър.

На 9 септември 1947 г. оператори в Харвардския университет работят с машина, наречена Mark II Aiken Relay Calculator. Компютърът започва да дава грешки в специфична част – Реле 70 на Панел F. Когато екипът проверява вътрешността, открива молец, заклещен между металните контакти на релето. Механичното движение на машината е убило насекомото, а физическата му преграда е спряла протичането на електричество по веригата.В екипа е и Грейс Хопър – прочут компютърен специалист и офицер от ВМС. Те използват пинсети, за да извадят молеца, и го залепват в официалния си дневник с бележка, че това е първият реален случай на открит „бъг“. Този дневник днес се съхранява в Смитсоновия институт във Вашингтон. Въпреки че думата „bug“ (насекомо) се е използвала за малки дефекти и преди това, именно този случай популяризира термина в компютърните технологии.Harvard Mark II е била гигантска машина, използвана от ВМС на САЩ за изчисляване траекториите на ракети. Тя е имала 13 000 механични превключвателя (релета) и над 180 километра кабели. Тези компютри са се помещавали в огромни зали, които не са били херметизирани, затова прах и насекоми лесно са попадали вътре. Грейс Хопър по-късно помага за създаването на COBOL – един от първите езици за програмиране. Днес процесът по отстраняване на грешки в програмния код все още се нарича „дебъгване“ (debugging).